Визитка
Доц. Д-р Петър Атанасов завежда клиниката по вътрешни болести на УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” от 2014 г., а от март миналата година завеждащ COVID отделението на болницата. Завършил е медицина в Медицинския университет, София, има специалности по вътрешни болести, научна Медицинска информация, клинична хематология и мениджмънт, в момента специализира спешна медицина. Доктор по медицина и доцент от 2016 г. Започва работа във вътрешно отделение на ОРБ – Кюстендил през 1988 г., от 1992 г. работи в “Пирогов”. Има над 50 научни публикации, участвал е в множество международни конгреси по специалностите си.
Доц. Атанасов, Вашата болница и специално Вашият екип сте лекарите, лекували най-много пациенти с COVID-19 от началото на пандемията. Колко души преминаха, как се развива заболяването?
Да, може да се каже. При нас бяха и първите регистрирани случаи в началото на март. Ние стартирахме кампанията по диагностиката и лечението на усложнената коронавирусна инфекция. За миналата година ще надхвърлим 2000 хоспитализирани и лекувани пациенти, които са доказано позитивни на COVID-19 чрез PCR. Отделно от това над 20 хил. са амбулаторните прегледи.
Това са пациенти при които е доказана (по наложения начин – само чрез PCR) или не, коронавирусна инфекция, но на всеки от тях е назначена домашна терапия и същите са проследени в рамките на минимум две седмици след първия преглед. Тези пациенти са имали клинични прояви на вирусна инфекция. Ние в никакъв случай не сме оставили на произвола на съдбата нито един от тях (независимо дали е PCR позитивен или не). Всеки преминал през спешното отделение на болницата, което се ръководи от д-р Диана Димитрова, е бил триажиран най- отговорно и съобразно изискванията на съответния медицински стандарт, стандарта по клиничната пътека и изискванията за добра медицинска практика. Мога да Ви кажа, че д-р Димитрова лично проследява една огромна част от тези пациенти, възхищавам й се и понякога се учудвам как успява физически да го направи. “Пирогов” се превърна в машина за диагностициране и превантивно лечение, което е парирало ефективно още в началните стадии евентуални усложнения.
Намалява ли натискът от нуждаещи се от лечение пациенти върху болницата по Ваши наблюдения?
Да, в края на декември и началото на януари и хоспитализацията, и установяването на нови заразени пациенти намаля чувствително, почти наполовина. Неприятното е, че се задържа бройката на тежките случаи. По незнайни причини пациентите стоят в къщи и чакат ножът да опре до кокала. Причината не е само в празниците. Аз съм много настроен против “нашенския тип” карантиниране, което или не е в най-удачния си вариант, или се прилага извратено. В много от случаите това прилича не на карантина, а на домашен арест. Това е недопустимо поведение. Хората си стоят у дома, не смеят да излязат, не смеят да отидат на доктор. Ние имаме много пациенти, които буквално със страх идват, достатъчно забавили се, и вече в крайно тежко състояние.
Да, в края на декември и началото на януари и хоспитализацията, и установяването на нови заразени пациенти намаля чувствително, почти наполовина. Неприятното е, че се задържа бройката на тежките случаи. По незнайни причини пациентите стоят в къщи и чакат ножът да опре до кокала. Причината не е само в празниците. Аз съм много настроен против “нашенския тип” карантиниране, което или не е в най-удачния си вариант, или се прилага извратено. В много от случаите това прилича не на карантина, а на домашен арест. Това е недопустимо поведение. Хората си стоят у дома, не смеят да излязат, не смеят да отидат на доктор. Ние имаме много пациенти, които буквално със страх идват, достатъчно забавили се, и вече в крайно тежко състояние.
Търсенето на помощ на много краен етап ли е една от причините за високата смъртност от COVID-19 в България?
Една от причините е, категорично. Ние създадохме буквално от нищото една много добра организация в болниците, които се ангажираха да лекуват тези пациенти. Даже сами стигнахме до верните протоколи или по-скоро ги доусъвършенствахме – ние на ръба на силите си лекуваме ангажирано, отговорно и ефективно тези пациенти. Ние създадохме организация, въпреки дезорганизацията идваща отвън.. или както искате го наречете. Успяваме да се справяме въпреки порочната страна на мерките. Да, противоепидемичните мерки като цяло са необходими, но карантинирането някак се изврати – хората се чувстват захвърлени, наплашени, че даже биват и заплашвани.
Как се справяте със самолечението?
Самолечението е нещо страшно. Но не толкова самолечението в случая е глобалният проблем. Глобалният проблем, според мен е, че продължава медийно да се насажда този тип поведение. С нещо строго специфично, изискващо много познания, компетентност и опит започнаха да се занимават хора, които хабер нямат от медицина. Това продължава да се тиражира по телевизия и преса.
Да нямате предвид личните лекари?
Да са живи и здрави колегите-лични лекари, ако не бяха те да поемат също тази вълна пред кабинетите, сигурно ние щяхме да “изгърмим”. Те са от активно работещите – те са полезните! Но като видите един “специалист” по коронавирусна инфекция повече от три пъти седмично по студиата.., бих му задал въпроса кога има време да се занимава с болни. Тях имам предвид, като казвам “вредни въздействия”. Те са всеки ден по студиата, а не са помирисвали пациент. Но иначе компетентно отричат наложени практики и протоколи, доказани с годините, правят “иновации”, граничещи с шизофрения, пропагандират антимедицинско мислене. Реагирам гневно, защото насадените от тях емоции у пациентите, тяхното отношение към проблема и агресивното му налагане, се сблъсква пряко с нашата работа. Идват пациенти.. с настроението, че трябва да бъдат лекувани с “белина” например (това е саркастично литературно отклонение), и изпадат в ужас, когато ние прилагаме антибиотично лечение, или пък обратно – искат веднага да им бъде приложен антибиотик и то “скъп”, а ние не започваме с антибиотик “от вратата”. Всичко това се случва по показания. Но пък да се изтъпани някой по телевизията.. и да каже, че антибиотиците нямат място при лечението на коронавирусните усложнения, това не е просто неграмотност…
Във Вашите протоколи вие минахте през хидроксихлороквин, ремдисивир, кръвна плазма, ивермектин. Има ли лечение за COVID-19?
Като цяло лечение има и то е комплексно. Освен това то е и строго индивидуално. Няма един шаблон, който можеш да приложиш при всеки следващ пациент. Всеки пациент с COVID-19 е отделна вселена и ако се подхожда шаблонно, грешката е неминуема. Затова човек трябва да има невероятни познания, които изисква нашата професия и много, много опит. Това е клиничната дейност. Разликата между клиничния и лабораторния лекар, или както ние казваме – между клинициста, човекът, който е до леглото на болния, всеки ден е до него, часове наред.. и от друга страна колегата, който работи научна работа в лаборатории и никога не е попадал в клинична реалност, та.. разликата между тях е огромна.
Участвахте в клинично проучване за въздействието на ивермектина върху развитието на COVID-19, какви са резултатите?
Спряхме клиничното проучване първо поради несъгласие с протокола, второ поради странични ефекти още при първия пациент и главно поради еволюиране на пневмонията (на белодробния възпалителен процес) при пациента. Влоши се клиничното протичане, затова и прекратих набирането на пациенти, и то не еднолично, ние сме изследователски екип, който наблюдаваше пациентите. Всички колеги стигнахме до извода, че не бива да рискуваме. Освен това и не приехме втория етап от проучването, изобщо не сме започвали да работим по него или да набираме пациенти. На тази база не мога да изкажа категорични мнения по въпроса от нашия опит – ние просто прекратихме проучването. Върху пет пациенти, при които не сме провели проучването съобразно някакви базови принципи, да не говорим, че протоколът не беше сериозен, нека не се заблуждаваме, че можем да направим каквито и да било изводи. Няма как да се произнеса. Това, обаче, което знаем от миналото по отношение на ивермектина, това, което сме чели като научна информация, е категорично. В крайна сметка това е медикамент, който в повечето държави по света е одобрен за употреба само в рамките на ветеринарната медицина. Редно е да се вслушваме в мнението на колегите-ветеринарни специалисти. В тази област има водещи учени и в областта на инфекциозните болести и вирусологията. Да не забравяме, че това са специалисти, които имат много големи възможности за пряк експеримент, все пак животните участват в експерименти, хората не бива да бъдат включвани в експерименти. Менгеле е правил експерименти с хора. Та, когато един специалист във ветеринарната медицина каже нещо, хубаво е да се вслушаме в мнението му. Те имат огромен опит с ивермектина и спазват строги показания даже при приложението му върху животни. Не съм компетентен, но от това, което прочетох в достъпната за мен научна ветеринаромедицинска литература, има породи кучета, при които медикаментът е забранен поради особености на нервната система при тези породи. Можете ли да си представите при категорично ограничение на прилагането на медикамента върху някои животни ние да го даваме на хора? И все пак бях склонен да пробвам в тези дози, които се предлагат, особено сега, когато много промениха протокола, намалиха дозата и тя стана кажи-речи хомеопатична – приложена в два приема, примерно на първия и на седмия, или като втори прием на тринадесетия ден. Като се каже – дадохме го на 20 пациента, които са безсимптомни, тоест “те би трябвало да са в самото начало на заразата” и нито един от тях не направи пневмония! Как ще ми докажете и можете ли да сте сигурни, че точно тези 20 пациента щяха да направят пневмония, ако не бяхте им дали ивермектин? Няма как, нали? Затова не бива да се правят извратени изводи на базата на стъпване върху плаващ пясък. Едно проучване има сериозна основа, то има концепция, за да може след това от резултатите да се направят верни изводи. Ето, ваксините, това е бъдещето на медицината – генното инженерство особено. В един момент, в който навлезем толкова дълбоко, както в традиционните медицински похвати и сме толкова сигурни.., ще можем да лекуваме и наследствени заболявания, и диабет, и карцином. За сега прохождаме в тази област и аз имам някои страхове по отношение на РНК-базираните ваксини, но дано страховете ми се окажат напразни! И все пак, изходът от тази ситуация е ваксинирането! Ваксинациите са дългогодишен и доказал се метод, с който ние (визирам човечеството) успяхме да елиминираме един вирус-убиец – вирусът на вариолата.
Споменахте в друго интервю, че сте имали “полуумрели пациенти”, лекували се у дома с ивермектин…
Как да ги нарека…? Да, изчакали и първата, и втората доза – почти две седмици. Имахме такива пациенти с пневмонии, ангажирали над 70-75% от обема на белия дроб и това се вижда на компютъртомографско изследване. Е, може ли на фона на това лечение пневмонията да еволюира до такава степен и ние да казваме “страхотно е”? Слава Богу, до тук имаме много малки загуби на пациенти, лекували се само с ивермектин, хората усещат, че нещо не е наред в “това вълшебно лечение”, зарязват магията и се обръщат към медицината. За някои, за съжаление, беше късно. Помагали сме на пациенти, лекувани с какво ли не, включително и два много тежки случая, лекувани с колхицин (лекарство което се приема при подагрозен пристъп). И при двамата пациенти останаха невероятни поражения по белия дроб, да се надяваме, че до шестия месец тези изменения в белия дроб ще се резорбират. И пак казвам, двама пациенти- не можем да правим капитални изводи.
Да кажа нещо и за интернет – в световен мащаб трябва да знаеш кого четеш и къде го четеш – и научното издание, и редакционната колегия, и авторският колектив са най- важният критерий при избора. Защото аз мога да прочета една популярна статия от един добър журналист по темата, без, обаче да й придавам професионална медицинска тежест. Когато една професионална мисъл се предаде достъпно, на популярен език от един добър журналист, това е добре дошло и е полезно. Но когато една такава псевдонаучна мисъл се мултиплицира от пресата, както сега се получи с много от методиките и медикаментите за лечение на COVID-19, последствията са много опасни. Например – има пациенти, при които изобщо не се налага и би било грешно да профилактираш с антибиотик. Ние всъщност не лекуваме самата коронавирусна инфекция и самото й пряко усложнение с антибиотици, ние прилагаме антибиотици тогава когато възпалението е направило такива тежки изменения, сринало е имунитета и е създало условия да се насложи вторична бактериална инфекция, която в над 90% от случаите е пагубна. По-добре да я предотвратиш, отколкото да я допуснеш. Тази профилактика, разбира се, не бива да прераства в полипрагмазия или на популярен език казано – в антибиотично безумие, както обичаме да се изразяваме, защото то също вреди. Всеки един антибиотик сам по себе си, и в зависимост от периода в който се прилага, има конкретни странични ефекти, както върху организма на пациента, така и върху хода на заболяването, а то-заболяването почти никога не е само – “..една беда никога не идва сама..”! И с това трябва да се съобразим когато взимаме решението за антибиотична профилактика и правим избора на съответния антибиотик и/или комбинация от антибиотици.
Кой е лично за Вас урокът от COVID кризата?
Помните как стартираха нещата, как изведнъж се оказа, че няма достатъчно легла в клиниките по вътрешни болести, защото нямало нужда, видите ли, от такива легла, от такива структури. Как така впоследствие се оказа, че не са достатъчно и леглата, и интернистите, и пулмолозите в тази държава, докато преди това уж бяха в излишък, как се наложи от днес за утре лекари по очни болести да се превърнат в интернисти и инфекционисти. Добре, че основната патология, основното усложнение от COVID-19 е свързано с възпалителния процес в белия дроб. Ако не бяха клиниките и отделенията по вътрешни болести, ако не бяха интернистите, специалистите в домейна на голямата, базовата специалност “Вътрешни болести”, нямаше да се справим. В същото време през последните 10-15 години всички вземащи решения се опитват да изхвърлят специалността-майка настрани, защото нямало нужда от нея. Извинявайте, как ще станете кардиолог, без да сте специалист в областта на вътрешните болести? Как ще станете български журналист, без да сте учили български език, граматика и литература? Съвсем същото е. Мисля, че трябва да се преразгледа процесът, в който студентите директно от студентската скамейка, да кажем не достатъчно добре подготвени (за съжаление една голяма част от тях са точно такива), ще станат кардиолози, хематолози, нефролози? Без да имат необходимите познания и опит в домейна на базовата специалност и ще се превърнат в доктор по малкия пръст на дясната ръка само…браво! Сега е време идеолозите на това безумие да се осъзнаят и да зарежат тази зловредна философия. С омаловажаването (почти елиминирането) на базовата специалност “Вътрешни болести” те заложиха една страшна бомба със закъснител в Българската медицинска наука и практика.
Интервюто взе Десислава Николова